Етикетът на виното

Българското законодателство разделя данните, които трябва да присъстват на етикета, в две групи: задължителни и незадължителни.

Задължителните данни:
  1. Категория на напитката: тихо вино, пенливо вино, ликьорно вино, ароматизирано вино, оцет, коктейлна напитка на винена основа и т. н.;
  2. Географското указание, което дели виното на четири вида:
    • ЗГУ (защитено географско указание): ЗГУ е най-разпространеното указание в България. Когато дадено вино има ЗГУ, това означава, че продуктът принадлежи към даден регион и притежава характерни вкусово-ароматични качества, произведено е от качествено грозде с ограничен добив от съответния регион. Накратко, абревиатурата ЗГУ гарантира, че пием вино, преминало по-стриктен контрол на суровината и гарантиращо изява на определен „тероар“. По смисъла на българското винарско законодателство, има само две географски указания – Дунавска равнина и Тракийска низина. С други думи, законът разделя вината със ЗГУ на „вино от Северна България“ и „вино от Южна България“.
      • ЗГУ Дунавска равнина: Лозовите растения в този регион за производство на вино със защитено географско наименование (ЗГУ) „Дунавска равнина“ се намират в северната част на страната. Дунавската равнина е разположена между река Дунав на север, предпланините на Стара планина на юг, река Тимок на запад и Черно море на изток. Надморската височина на по-голямата част от Равнината е между 100 и 250 м, стигайки на места до 300-400 м. Умереният континентален климат със сухи, горещи лета, низинният терен с равнини, хълмове и плата, черноземните (черни) почви и сиви горски почви формирани върху льос, както и поддържаните и развивани традиции в региона, определят особеностите и характеристиката на произвежданите вина. Белите вина имат сложен аромат с преобладаващи цитрусови плодове и нюанси на билки, прясна трева и диви цветя. Вкусът е свеж, с балансирана киселинност, хармоничен, с дълготраен послевкус. Сортова структура за бели вина: Совиньон блан, Мускат Отонел, Шардоне, Траминер, Димят, Мискет червен, Ризлинг Рейнски, Тамянка, Пино Гри, Юни блан, Ризлинг италиански, Ркацители, Алиготе, Вионие, Фурминт, Харш Лавелю, Сунгурларски мискет, Варненски мискет, Мискет Марков, Силванер, Мюлер Тюргао, Кайлъшки мискет, Шенин блан, Русан, Коломбар и пр.
      • ЗГУ Тракийска низина: Сортовете лози в региона за производство на вина със ЗГУ „Тракийска низина“ се намират в южната част на страната – в Тракийската низина. Тя е разположена между Стара планина на север, Черно море на изток и границата с Гърция на юг. Надморската височина, на която се отглеждат растенията, е между 100 и 500 м. Теренът е равен и хълмист. Преходният континентален климат е мек и топъл, с влияние от Черно море и Средиземноморието. Благоприятният тероар, развитите традиции, както и човешкият фактор, създават условия за производство на вина със специфични особености, много ароматни и плътни със заоблено тяло и меки танини. Белите вина имат жив, дълбоко златист цвят със зеленикави оттенъци. Ароматът е интензивен, многопластов, развива се в чашата и добива сладост, съчетана с цветови нюанси. Вкусът е плътен, балансиран и хармоничен, с отличителна плодовост. Сортова структура за бели вина: Мускат отонел, Шардоне, Совиньон блан, Димят, Траминер, Мискет червен, Ризлинг Рейнски, Тамянка, Пино Гри, Юни блан, Ризлинг италиански,  Алиготе, Вионие, Семион, Силванер и др.
    • ЗНП (защитено наименование за произход): Тези вина, освен че изпълняват всички изисквания, заложени в ЗГУ, принадлежат към точно определен микрорайон, подлежат на строг контрол по отношение на качество и използвани лозаро-винарски практики, и се счита, че имат уникален вкусово-ароматичен профил, разкриват в най-пълна степен „тероара“ си. За да бъде едно вино със ЗНП, гроздето за него трябва да произлиза от точно определен район или лозе, да бъде с контролиран добив и показатели в определени граници, за него да са използвани определени добри технологични практики и да е одобрено като вино със ЗНП от съответните компетентни органи. Купувайки си вино със ЗНП би следвало да си гарантирате най-високо качество на продукта и усещане за уникалност при консумацията му.
    • Вино без ЗГУ/ЗНП: Този термин замести в последните редакции на закона т. нар. „Трапезно вино“. Това е най-ниската  категория вино, с която най-общо казано се означават по-непретенциозните вина, в които не можем да очакваме кой знае какви забележителни вкусове, аромати, „тероар“ или сортовост. При този тип вина обикновено не се посочва сорт и реколта, защото повечето не са еднородни и няма преобладаващ сорт или реколта. За направата им се използва по-нискокачествено грозде, но за сметка на това с висок добив, обикновено алкохолното съдържание е по-ниско (11-11,5%об.), както и съдържанието на всички други съставки (киселини, танини, т. н.).
    • Сортово вино без ЗНП/ЗГУ: Вината, попадащи в тази група са произведени от грозде, което не принадлежи към никое географско указание, но имат защитен сорт. Смисълът е, че те не покриват изискванията на съответния регион, за да бъдат зачислени към него, но все пак носят определени качества и характеристики, които да ги отличат от вината без ЗГУ/ЗНП. Тази категория има за цел да направи плавен преход между трапезните вина и тези със ЗГУ/ЗНП. При тях, също така, е позволено да се посочва сорт и реколта.
  3. Алкохолно съдържание: Задължително се изписва на предния или задния етикет и се изразява в обемни проценти (%об. или %vol.). По закон, виното трябва да съдържа между 9 и 15%об. алкохол – ако е извън тези граници, не може да се нарича вино (ако е под 9%об., е напитка на винена основа, ако е над 15%об. – ликьорно, подсилено или друго специално вино). Вината със ЗГУ и ЗНП най-често са в границите между 11,5 и 14,5%об., като това е в строга зависимост от сорта на виното, региона, енологичните практики и т. н. По дефиниция, по-ниският алкохол благоприятства изявата на аромата, а по-високият подсилва структурата и тялото на виното. В този смисъл, алкохолното съдържание на етикета би могло да ни насочи какъв стил вино да очакваме.
  4. Индикация за захарното съдържание: Има се предвид количеството остатъчна захар, налична в готовия продукт. Законът не изисква да се изписва точна стойност върху етикета, но все пак трябва да има някаква индикация за това колко ориентировъчно е сладко виното. За тази цел се използват няколко понятия:
    • Сухо вино: захарно съдържание под 4 гр/л, т. е. захарното съдържание е пренебрежимо малко и не може да окаже влияние върху вкуса на виното;
    • Полусухо вино: захарно съдържание от 4 до 12 гр/л – усеща се лека сладост;
    • Полусладко вино: захарно съдържание от 12 до 45 гр/л – осезаема сладост;
    • Сладко вино: захарно съдържание над 45 гр/л – това е вече категорията на десертните вина, където вкусово сладостта преобладава. Имайте предвид, че по-високото захарно съдържание обикновено е свързано и с добавянето на повече сулфити, така че не прекалявайте!
  5. „Съдържа сулфити“: Всяко вино по дефиниция съдържа някакво количество сулфити, защото те са един от стотиците естествени вторични продукти, продуцирани от дрождите във виното по време на ферментация. Сулфитите, в дозите, в които се използват във винарството, са безвредни за човека! Все пак има хора, които са алергични и/или свръхчувствителни към серен двуокис, затова е необходимо тяхното наличие да бъде упоменато на етикета. В биологичните (органични) вина максималните допустими стойности на сулфити по закон са занижени с около 30-40%, така че, ако сте чувствителни на тази тема, можете да се насочите към този тип продукти. Добавянето на сулфити във виното подлежи на стриктен контрол от съответните органи, има фиксирани горни граници за съдържанието им, цитирани в закона, и се следят строго, така че вероятността на пазара да се появи вино с опасни нива на сулфити е практически нулева.
  6. Произход: Това е държавата, в която е произведено (а не бутилирано!) виното.
  7. Производител/вносител: Абсолютно задължително е на етикета да е упоменато кой е произвел даденото вино (ако е вносно, кой е вносител) – име и контакт. Ако фирмата, която е произвела виното, е различна от фирмата, която го е бутилирала, на етикета трябва да са упоменати и двете. Стандартният израз е „Произведено и бутилирано от…“; „Произведено от… и бутилирано от…“.
  8. Партиден номер: Всяка бутилка вино трябва да има партиден номер на задния етикет. Ако няма, това е сигурен признак, че някой се опитва да Ви измами.
Незадължителни данни:
  1. Реколта: От годината, посочена на етикета, можем да си направим много изводи за виното в бутилката. Настоящата реколта по дефиниция асоциираме с по-свежи, плодови вина. По-старата реколта означава по-зрели, балансирани вина, а вероятно и контактували с дъб, т. е. съвсем различен ароматичен профил и подходящи за друг тип храна.
  2. Сорт: Сортът също спада към незадължителните данни и също, както реколтата, е добре да го има на етикета, защото познаването му е от ключово значение за оценката на виното. А когато насложим едно върху друго сорт, реколта и регион, тогава получаваме една комплексна картина на продукта, която до голяма степен ни дава представа какво ни предстои да опитаме. Разбира се, това не означава, че трябва да робуваме на предразсъдъци. Експериментирайте! Експериментирайте с нови и непознати продукти, с местни и уникални сортове, с реколти, с купажи, с различни методи на винификация, с нови и уникални неща.
  3. Традиционни наименования: Традиционните наименования могат да бъдат използвани само за вина със ЗГУ и/или ЗНП. Сортови и трапезни вина нямат право на такова означение. За България традиционните наименования могат да бъдат:
    • Премиум – вино, произведено от един сорт грозде, най-доброто от цялата реколта, като произведеното количество не може да надвишава 1/10 от цялата реколта.
    • Премиум оук – вино, отлежало в нови дъбови бъчви с обем до 500 л.
    • Премиум резерва – вино, произведено от един сорт, от най-добрата партида от съответната реколта.
    • Резерва – вино, произведено от един сорт, отлежавало една година, считано от месец ноември от годината на реколтата.
    • Специална резерва – вино, отлежавало най-малко една година след изтичане на технологичния срок, в бъчви.
    • Специална селекция – вино, отлежавало най-малко две години след посочения в спецификацията на виното технологичен срок зa отлежаване.
    • Колекционно – вино, което отговаря на определението за „специална резерва”, като е отлежавало поне една година в бутилка и не превишава 1/10 от цялата реколта.
  4. Препоръки за консумация: На много вина на задния етикет има препоръки с какво да се съчетае виното, как да се предлага за консумация, какви аромати и вкусове да очакваме от него и т.н. Това би било от полза за консуматори, тепърва навлизащи в света на виното, и може да даде някакви насоки. Все пак никога не им се доверявайте напълно – разчитайте повече на собствения си език и небце и по-малко на външни внушения!
  5. Медали и награди: По света вече има много винени конкурси, като Concours Mondial de Bruxelles, Decanter, Mundus Vini и др. Българските изби все по-често изпращат вината си на такива мероприятия и печелят все повече медали за продуктите си. Винаги е позитив да имаш такова отличие върху бутилката си, с което да покажеш, че виното ти е оценено подобаващо. И без този медал да има някаква абсолютна стойност, все пак е не-лоша насока при избора на вино.